Наближат ли избори, това изречение става актуално, а заедно с него – и въпросът дали няма граматическа грешка. Предполагам, че от юридическа гледна точка тази формулировка е некоректна (http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/1589654529 – вижте чл. 167 и 167а), но в случая според мен е по-важно дали има грешка от езикова гледна точка. Сказуемото в българското изречение се съгласува по […]
И още...
За колежката, писателката, спортистката и за тяхната женска природа
След поредния въпрос към мен дали на жените вече е разрешено да са пациентки и колежки, се чувствам почти задължена да кажа, че никога не е имало официална забрана да бъдат такива. Обаче езиковата мода в последните може би петнайсетина години диктува друго – от трибуната на телевизиите, радиостанциите, сайтовете и вестниците: жената е колега, […]
Госпожице, отстъпете мястото си
Разбирайте го в преносен смисъл – мисля, че вече е време обръщението госпожице да излезе от употреба поне в деловото общуване на български език. Преди 25 години господине, госпожо и госпожице смениха предишните официални обръщения другарко и другарю, създавайки едно неудобство: трябва да знаем какво е семейното положение на жената, за да употребяваме съответната дума. […]
Как се пише служебен имейл
Ежедневието ни е немислимо без електронната поща, съответно без четенето и писането на имейли до най-различни субекти. Често получавам въпроси за препинателните знаци, учтивата форма и изобщо за оформянето на текста, затова написах три примерни служебни имейла, с които може да сверявате своите. 1. Примерен служебен имейл до представител на друга фирма/организация. Уважаеми г-н Миланов, […]
Да преброим депутатите
В нашето Народно събрание (обикновеното) те са общо 240. През последните дни – във връзка с парламентарно-коалиционната аритметика, разговорът се върти около половината от техния брой – 120, 121, 122 депутати. Граматически правилно е в този случай да се използва формата на съществителното име за мн.ч., а не бройната форма 120/121/122 депутата. Депутатите са лица […]
На 100 процента
Много пъти са ме питали дали е правилно да се казва на 100 процента, и аз не съм давала категоричен отговор. Мисля, че преди да спорим дали дадена езикова единица (дума, израз, конструкция и др.) има място в книжовната реч, би било полезно да изясним защо тя възниква, какъв е механизмът на нейната поява и […]
Как се пише: коронавирус или корона вирус?
Да, знам, че изписването на коронавируса е най-малкият проблем, който е създал, но като не мога друго да направя, поне за това да дам съвет. Конкретно правило за правописа на вирусните наименования няма и следва да се приложи общото правило, което е доста сложно, но все пак в общи линии гласи следното: сложно съществително име, […]
Един човек, двама души, много хора
В българския език различните граматични форми на повечето думи се образуват, като се променя окончанието им, добавя се определителен член и др.под., например: дума (ед.ч.) – думи (мн.ч.) – думите (мн.ч., членувана) пиша (1 л. ед.ч. сег. вр.) – пишеш (2 л. ед.ч. сег. вр.) Има обаче и такива случаи, при които граматичните форми представляват […]
Да подходим с експертност към експертизата
Да го кажем ясно: днес експертността е в немилост – авторитетът ѝ неумолимо спада, а думата, с която по-често я назоваваме, всъщност… значи нещо друго. В последните години свикнахме да чуваме, че еди-кой си притежавал експертиза. Поне е ясно защо се получава така: съществуващата вече в българския език заемка експертиза безкритично се натоварва със значението, […]
Да изясним това дали има запетая
Пунктуацията на изреченията, въведени с въпросителна дума (кой, какъв, как, къде, какво, защо, дали и др.), е уредена подробно в последния Официален правописен речник на българския език (С., БАН, Просвета, 2012, 80 – 81; по-нататък – ОПРБЕ). В общия случай пред въпросителната дума не се поставя запетая: Най-накрая се разбрахме къде да се срещнем утре. […]