И още...

Мрежата на Twitter може и да не ви е оплела още, но вероятно поне сте чували за нея, за това, че там се туитват разни неща, а краткото съобщение (максимум 140 знака)* се нарича туит – от англ. tweet. Йордан Радунчев ми обърна внимание на формата за мн.ч. на туит – че не е редно […]

Навярно повечето от четящите си спомнят още от началния курс, че ако думата в м.р. завършва на -нен, в останалите форми се пише двойно н: конен завършва на -нен, затова пишем конна, конно, конни, конният, конния. Това правило е сравнително лесно за запомняне и в 99% от случаите върши добра работа, но е опростено и […]

Скоро се пошегувах с Милен Петрински, че трябва да мислим за англоезична версия на „Как се пише?“, защото получих въпрос за правилното изписване на числото 13 на английски. Вторият удар не закъсня: запитаха ме как е правилно – резорт или ризорт, или може би това са дублетни форми. Не всички са чували за това чудо […]

Правилата подреждат живота ни (в някаква степен). Правилата сковават. Понякога просто се чудиш как да ги спазиш и същевременно да съхраниш здравата си връзка с реалността, в случая – с езиковата. Неотдавна ме запитаха дали и евентуално защо трябва да се постави запетая в изречението Бъдете отворени към новите предложения дори в първия момент те […]

Както разбрах, в София се били появили (явно преди известно време) постери с текста „H&M. Доскоро в The Mall“. Магазинът на H&M вече работи, а постерите е трябвало да „подгреят“ клиентите, съобщавайки им, че съвсем скоро ще могат да си купуват дрехи с тази марка в небезизвестния The Mall. Краткият текст е предизвикал възмущението на […]

Правописът на сутрешен е проблемен – често се пише сутришен, понеже първата асоциация, която правим, е със сутрин. Мислим си, че прилагателното е образувано от съществителното и затова е редно да се пише с и. А може би не е така. Допреди няколко дни приемах правописа на сутрешен като даденост и не бях се замисляла […]

В ежедневната ни реч има немалко изрази, които употребяваме наготово – не ги съставяме в момента, а ги изричаме почти механично, по силата на навика. Само няколко примера: добро утро, приятен ден, лека нощ, приятни сънища, честит рожден ден. Такъв е и поздравът Добър вечер!, с който толкова сме свикнали, че (почти) не ни прави […]

Предполагам, че сте наясно с пунктуационното правило, когато съюзът или свързва еднородни части или прости изречения и е употребен два или повече пъти. Тогава запетая се поставя пред всяко второ, трето и т.н. или: В Морската градина във Варна всяко трето детенце е или Виктор, или Виктория. Или си оправи заглавието и текста, или си […]

В заглавието няма грешка, както вероятно сте си помислили. Думата напът трябва да се пише слято според правописния речник*. От интервюто с доц. П. Костадинова, публикувано в „Капитал Light“, оставам с впечатлението, че тя поддържа слятото писане във всички случаи. На мен лично ми е трудно да напиша Тръгвам напът. Трудно ми е да приема, […]

Мислите ми в тази публикация кръжат около слятото/разделното писане на сложните съществителни имена с първа съставна част евро, които – покрай членството ни в Евросъюза – все по-широко се употребяват в българския език. Ежедневно ни залива информация за евродирективи (за хуманното отношение към кокошките носачки например), еврозаконодателство (в крайна сметка хармонизирахме ли нашето с него?), […]