В езиковата практика моля често се употребява в изречения от типа „Моля, пазете тишина!“. Проблемът тук е дали думата да се отдели със запетая, понеже е десемантизирана – не се употребява като глагол и съответно няма две прости изречения, свързани безсъюзно, което да е основание за поставяне на запетаята. В подобни изречения моля всъщност се […]
И още...
Плащания в/през/чрез/по интернет
Миналата седмица Иван Ралчев зададе в Twitter въпроса „Плащания в интернет“ или „плащания през интернет?“, който разбуди моето отдавна дремещо желание да пиша по проблема. Факт е, че предлогът в това словосъчетание (и в други подобни) варира. Освен в и през се употребяват чрез и по. За други не се сещам в момента. Всъщност идеята ми […]
Ще надрасТнем ли този тип грешки?
Имам предвид една ограничена група глаголи в българския език, чийто правопис често се бърка, и вината не е само у пишещите. Ще изредя почти всички проблемни думи така, както е правилно да се пишат: дорасна, зарасна, израсна, нарасна, обрасна, отрасна, порасна, прерасна, прорасна, разрасна се, срасна се. Вероятно ги срещате с една излишна буква – […]
Пълният член се употребява не само при подлога
В унисон с публикациите на Светла Енчева и Иван Стамболов в техните блогове относно законопроекта за българския език, внесен в парламента от Любен Корнезов*, да разгледаме една типична грешка, която се допуска при членуването на съществителните имена от мъжки род. Доста хора са запаметили правилото по следния начин: с пълен член се членува подлогът в изречението; […]
Заинтересувани от дублетността
Всеки образован човек се е сблъсквал с това интересно езиково явление, но все пак не е излишно да припомня какво представляват дублетите. Обикновено те се определят като изговорни и писмени варианти на една и съща дума, които са приети за книжовни, например обеца и обица, знам и зная, психологичен и психологически. Често дублетите стоят в […]
Търся някой/някого, който да ме разбира
Случвало ли ви се е да се оплетете в подобни изрази? Да се питате: Някой или някого? Който или когото? Запазете самообладание – объркването е естествено. Въпрос от Аngel Ermand Petrov Едни умни глави сме се сбрали да бистрим долния казус и засега не успяваме да открием печатен източник, който да помогне. Моля за съдействие […]
Може ли едно прекарване да бъде приятно?
Все по-трудно става прекарването да бъде окачествено по този начин. Размислите по-долу са в отговор на Въпрос от Михаил Как е по-правилно да се каже: „Приятно прекарване!“ или „Приятно изкарване!“? Наскоро по „bTV новините“ гледах репортаж по този казус. Разпитваха много хора и не се стига до точен отговор. Моят отговор Допреди няколко години (или […]
На крилете на фламингото – прелет над нормата
Въпрос от Ваня К. Как стои въпросът с множественото число на думата фламинго? Моят отговор Сложно и противоречиво, ако го разглеждаме в контекста на нормата и живата езикова практика. Какво подсказва езиковото чувство Аз бих употребила фламинга. Съпругът ми и дъщеря ми образуваха същата форма за мн.ч. независимо един от друг и от мен. Мисля, че […]
Моноблоците и втората палатализация
Тази статия е първият и – бих казала – твърде обнадеждаващ резултат от намерението за ремонт на банята вкъщи. От друга страна, тя е показателна за това как едно почти нищо може да се превърне в нещо, ако те обсеби и не ти даде мира, докато не го опишеш и не обясниш причината да има […]
Пунктуация при уточняващи думи
Въпрос от Horatio Имам следния въпрос относно (не)поставянето на запетая в изречения, подобни на следното: Концертът ще започне един час след като тръгнем. Моят отговор Мисля, че примерът, който е посочен във въпроса, спада към случаите с т.нар. уточняващи думи и изрази. Повечето подчинени изречения в българския език се въвеждат със съюзи, пред които се […]